Пасифлората е известна със сладките си плодове – маракуя и гренадила – и с легендата, че е символ на страданията на Христос. Според легендата стигмите на цветето са гвоздеите, с които Божият син е бил прикован на кръста; около стълбчето има трънен венец, венчелистчетата са рани, а заострените листа – шипове, които пронизват тялото.
Описание
Passiflora (пасифлора) произхожда от Южна Америка. В естествената си среда расте в Австралия, Азия, Нова Зеландия, Израел и Мадагаскар. Растението има гладки, къдрави стъбла и може да достигне височина до 10 м, но се срещат и тревисти видове.
Passiflora има големи (до 20 cm) перести тъмнозелени листа с назъбени краища. Цъфти през цялото лято. От него се образуват ярки, звездообразни, дълги 10 см пъпки. Венчелистчетата най-често са червени, лилави или бели. Плодовете на растението достигат 6-7 см и при повечето видове са годни за консумация.
Полезни свойства
Цветовете на Passiflora отдавна се използват от индианците като лекарство. Заводът:
- Има седативни свойства;
- Облекчава спазмите и крампите;
- Спира възпалителните процеси;
- Подобрява ефикасността;
- понижава кръвното налягане;
- има положителен ефект върху работоспособността и паметта;
- е болкоуспокояващо;
- неутрализира действието на амфетамина.
Препаратите, произведени от него, са леки за организма, нямат странични ефекти и не предизвикват пристрастяване. Плодовете на пасифлората са богати и на витамини А, В и С, сред които особено ценен е ниацинът, рядък витамин В3, известен също като никотинова киселина.
Популярни видове
Днес са известни повече от 600 вида растения. Сред тях има диви, градински и домашни форми. Най-популярни са следните:
Щам Passiflora | Описание |
Синьо (Passiflora caerulea) | Издръжливо вечнозелено многогодишно растение с големи, ароматни синьо-бели цветове и яркозелени листа със син оттенък, плодът е оранжев. |
Трилистна (Passiflora trifasciata) | Предната страна на тъмнозелените листа е разделена от три лилави ивици, а задната страна е червено-лилава; цветовете са бели, 4-5 см в диаметър, със силен, подобен на люляк устойчив аромат; плодовете са малки, синкави. |
Банан (Passiflora mollissima) или деликатен | Смята се за един от най-красивите сортове: има 12-сантиметрови, нежнорозови пъпки и големи, златисти, ядливи плодове. |
Ядлива (Passiflora edulis) или гранадилия (маракуя) | Най-разпространеният сорт, с кремавобели цветове и големи, сладки, ядливи плодове с дължина до 6 см; използват се за напитки, кисело мляко и сладкиши. |
Лаврово листо (Passiflora laurifolia) | Характеризира се с големи лавровидни листа; цветовете са с розов или жълтеникав оттенък; плодовете са ядливи. |
Инкарната (Passiflora incarnata), месеста червена или кайсиева лиана | Месни тъмнозелени листа с дължина до 10 см; лилави цветове, лимоненожълти, ядливи кисели плодове; широко използвани в чайове за безсъние, епилепсия и невроза. |
Грацифер (Passiflora gracilis) | Едногодишно растение с цилиндрични издънки и триделни гладки листа; цветовете са единични, бяло-зелени; плодът е червено зрънце. |
Четириъгълна (Passiflora quadrangularis) | Израства до 15 м височина; листата са овално зелени, с големи (до 15 см), меки лилави пъпки и сочни, сладки, големи плодове, които достигат до 30 см дължина. |
Засаждане и грижи
Засаждане и пресаждане
Оптимална за пасифлората е почва, съставена от пясък, торф, листовка и почва за трева, взети в равни пропорции.
Съдът не трябва да е прекалено голям, в противен случай може да не се стигне до цъфтеж. Не е необходимо да потапяте разсада при засаждане. През първите две седмици пасифлората се нуждае от оранжерийни условия: просто покрийте издънките със стъклен буркан.
Ако пасифлората се отглежда като многогодишно растение, тя трябва да се пресади. Отрежете го до около 1/3 от общата му дължина.
Трябва да се пресади през пролетта:
- млади растения: веднъж годишно;
- Възрастни: на всеки 2-3 години.
Важно е кореновата бала да остане на място по време на пресаждането, затова е най-добре да използвате метода на пресаждане. Освен това се нуждае от силна опора, за да расте правилно.
Местоположение и светлина
Passiflora е светлолюбиво растение, затова най-доброто място за него е прозорец от южната страна на къщата или място с ярка, разсеяна светлина в градината.
Въздухът в помещението трябва да бъде винаги свеж, но не се допускат течения и резки промени в температурата. През лятото пасифлората трябва да се излага на свеж въздух, за да цъфти по-добре.
Температура
Когато държите цветето у дома:
- През лятото се уверете, че стайната температура не надвишава 30°C;
- През зимата се премества на място, където температурата не надвишава 10-14°C.
При отглеждане в градината: През есента, преди температурата да падне под 15°C, пасифлората трябва да се премести в по-хладно помещение (13-16°C). Ако температурният режим се наруши, пасифлората ще започне да губи листата си и ще оплешивее. Единствените изключения са студоустойчивите сортове, които могат да бъдат покрити със сухи листа, слама и специални материали за зимата.
Поливане и влага
През пролетта и лятото поливайте обилно и редовно – не позволявайте на почвата да изсъхне. Уверете се, че сте отцедили излишната течност от тавата. Цветето се нуждае от висока влажност и затова трябва да се полива всеки ден вечер. При силни горещини се препоръчва веднъж седмично да изплаквате пасифлората под душа с топла вода. През зимата поливането трябва да се намали до веднъж на 10 дни и не е необходимо да се пръска.
Наторяване
- Наторявайте два пъти месечно от февруари до септември. Могат да се използват както органични, така и леснодостъпни минерални торове.
- От април до септември се препоръчва и листно подхранване веднъж на 1,5 месеца.
Растението трябва да се напои преди процедурата, в противен случай корените могат да бъдат повредени. Не наторявайте по време на покой (зимата), ако растението е болно или ако е било изложено на непознати условия.
Подрязване
Подрязването на Passiflora трябва да се извърши през втората година: преди това ще се образуват основните леторасти, които ще формират скелета на растението и ще подпомогнат образуването на пъпки.
Процедурата се извършва:
- Пролет: премахнете старите вторични леторасти с 1/3;
- Лято: подрежете младите леторасти в основата;
- Есента след цъфтежа: отрежете дългите мъртви стъбла, а останалите скъсете с ¾.
Болести и вредители
Passiflora може да се настани:
- акари;
- паяжини;
- брашнени дървеници;
- трипс;
- белокрилки.
Ето защо е важно да се извършват редовни профилактични проверки и да се гарантира, че растението се поддържа по подходящ начин. Ако все пак се появят паразити, инсектициди като Fytoverm, Actellic, Aktar, Inta-vir могат да помогнат да се отървете от тях.
Освен това пасифлората е податлива на някои нелечими болести: пръстеновидни петна, кафяви петна, бактериални петна, кореново гниене, струпясване, фитофтора, фузариум. В случай на заразяване растението и контейнерът, в който е било съхранявано, трябва да бъдат изхвърлени.
Разпространение
От семена
Оптималното време за сеитба е февруари-март. За този метод на размножаване ще ви трябват
- Подгответе семената, като ги натъркате леко с шкурка и след това ги накиснете във водороден пероксид (3%), пресен цитрусов сок или накиснете за няколко дни в топла вода;
- дезинфекцирайте субстрата, охладете го и го навлажнете;
- посява се, покрива се с фолио;
- ежедневно проветрявайте субстрата в продължение на 5 минути и при необходимост пръскайте почвата;
- да се съхранява при температура 25°C;
- След като се появят първите стръкове, отстранете фолиото;
- Когато леторастите имат 2 листа, пресадете ги на постоянно място.
Резници
При този метод отрязвайте резниците с единични зъбци през лятото. Достатъчни са тези с 2 възела и поне 4 листа. Поставете ги във вода с парче въглен. Корените ще се появят след 1,5 до 2 месеца. Водата не трябва да се сменя през целия период.
Когато се отглежда на открито, пасифлората се използва за вертикално градинарство – растението бързо оплете беседки, огради и други подпори. Пъстрите и ароматни цветове също са акцент и гордост за всяка градина. А интересните композиции от видове стайни растения придават екзотичен вид на интериора на апартамента.